 |
 Някои хора проявяват търпение само, когато са принудени да направят това и когато вярват, че вече не е останало нищо друго какво да се направи. Когато се изправят пред някаква трудност тези хора могат само да търпят. Един човек, който без да размисли над това, че нещата, които са му се случили са сътворени от Аллах с определена мъдрост и зад всяко едно от тях може да се крие голяма благодат, и който само проявява търпение, се намира в голямо притеснение. Тази негативност в душевното му състояние намира израз чрез жалбите, които отразяват неговото недоволство, и тревожните мимики по лицето му. Докато положението, изискващо търпение, не приключи тези хора не могат да се освободят от негативното си душевно състояние.
Търпението, което проявяват вярващите, обаче силно се различава от това разбиране за търпение. Вярващите знаят, че ако се изправят пред някаква трудност, то Аллах е този, Който я е сътворил и тя непременно ще бъде от полза за него. Тъй като те знаят, че Аллах им е отредил най-добрата съдба, то се съгласяват от сърце с всяко нещо, което им се случи и с удоволствие се уповават на Аллах. В един айят Аллах е съобщил следното за вярващите: „Които са търпеливи и на своя Господ се уповават!” (Сура Анкабут, 59).
Вярващите независимо от условията, в които се намират, не смятат, че им подобава да се оплакват, да недоволстват. Наред с това, както е съобщено и в айята: „С трудността има и леснина. Да, с трудността има и леснина.” (Сура Инширах, 5-6), вярващите знаят, че Аллах сътворява трудностите заедно с леснините им и че това е неизменен закон на Аллах.
С айята: „Аллах възлага на всяка душа само според силите й ...” (Сура Бакара, 286), Аллах е напомнил на рабите си още една важна истина. Възвишеният Аллах изпитва всеки един човек само с трудности, които може да превъзмогне. Поради тази причина ако човек е изправен пред някоя трудност, то несъмнено Аллах му е дал и силата да прояви търпение.
Ето така, вярващите, които вярват в тези айяти, никога не приемат търпението като „издържане (трудно изтърпяване) на даден случай”. Те знаят, че една трудност дошла от Аллах може да бъде премахната отново само от Него, че трябва да потърсят закрила и да поискат помощта единствено на Аллах, както и да се помолят на Господа, за да облекчи трудностите им:
„... За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила. Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили! Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас! Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник...” (Сура Бакара, 286)
Bu makale şu lisanlarda da mevcuttur; Türkçe.
Bu eser 571 kez incelendi.
|
|
|
